Защитата, предоставяна от правото на интелектуална собственост, особено по отношение на търговските марки, е от първостепенно значение за осигуряване на лоялна конкуренция на пазара и защита на потребителите от объркване и заблуда.
Един от основните елементи за издаване на регистрация на търговска марка е нейната отличителност, т.е. способността ѝ уникално и изключително да идентифицира продукти или услуги на пазара.
В този контекст фонетичната и визуалната отличителност играят ключова роля в правото на търговските марки. Следователно, тази статия предлага анализ на фонетичната и визуалната отличителност при предоставянето на регистрация на търговска марка, като се фокусира върху съдебното тълкуване, основано на емблематично правно решение.
Фонетична и визуална отличителност: концепция и значение
Фонетичната отличителност се отнася до способността на дадена марка да бъде разграничена чрез звуковото си произношение.
Визуалната отличителност е ключово измерение в контекста на защитата на търговските марки и потребителското възприятие. Докато фонетичната отличителност е свързана с диференциацията чрез слухово произношение, визуалната отличителност се фокусира върху способността на марката да се откроява и да бъде разпознавана чрез визуалното си представяне.
Това означава, че дори ако две марки се изписват по различен начин, ако са фонетично сходни, те могат да причинят объркване у потребителите. Следователно, фонетичната и визуалната отличителност са от съществено значение, за да се гарантира, че една марка е лесно разпознаваема и отличима от другите на пазара.
В контекста на правото на търговските марки, отличителността е едно от основните изисквания за предоставяне на регистрация.
Законът за индустриалната собственост постановява, че търговските марки, които нямат отличителен характер, не могат да бъдат регистрирани, което е задължително условие за правна защита.
Отличителността може да се прояви по различни начини, независимо дали са визуални, фонетични или концептуални, и се оценява, като се вземат предвид характеристиките на пазара и потребителите.
Специфичен случай: Смесени търговски марки „UOTẒ“ и „WOTS“
За да допринесем за познаването и прилагането на фонетичната и визуалната отличителност, можем да споменем случая, свързан с искането за регистрация на смесената търговска марка UOTẒ, което беше административно поискано от нейния собственик пред Националния институт по индустриална собственост (INPI), процес № 909.313.202, поискан от UOTZ INTELIGÊNCIA DE MERCADO LTDA.
Търговската марка е била заявена в смесена форма от нейния собственик и е била отхвърлена въз основа на предходна заявка от търговската марка „WOTZ“, както може да се види от копието на административния процес в INPI (Бразилски национален институт за индустриална собственост):
Търговската марка UOTẒ беше отхвърлена поради смесената търговска марка „WOTZ“, издадена по-рано от INPI (Бразилски национален институт за индустриална собственост) на 8 март 1989 г., съгласно административен процес № 814.693.920, който може да се види по-долу:
Вижда се по-горе, че въпросните марки са смесени и имат следните лога:
Собственикът на търговската марка UOTẒ обжалва решението за отказ на INPI; Федералната агенция обаче потвърди отказа, което означава, че според разбирането на Националния институт по индустриална собственост търговските марки „UOTẒ“ и „WOTS“ не могат да съществуват едновременно на пазара.
Следователно, след като анализът на искането за регистрация на търговска марка UOTẒ пред този федерален орган беше изчерпан, беше необходимо да се потърси решение на случая пред съдебната власт и по този начин да се наблюдава фонетичната отличителност и отличителността на извършваните от тях дейности.
Анализ на съдебната практика
Компанията UOTZ INTELIGÊNCIA DE MERCADO LTDA, която поиска регистрацията на търговската марка UOTẒ, заведе дело пред Федералния съд на щата Рио де Жанейро, с което се иска да бъде отменено решението, издадено от INPI (Национален институт за индустриална собственост), с което се потвърждава отказът на искането за регистрация.
Делото беше отхвърлено на първа инстанция, тъй като първоначално се разбираше, сега в съдебната сфера, че решението на INPI да откаже регистрацията на търговската марка UOTẒ е правилно, което доведе до обжалване пред Федералния регионален съд на щата Рио де Жанейро за преразглеждане на въпроса.
Следователно, предвид настояването на притежателя на търговската марка UOTẒ, както и съответните основания, които са ръководили обжалването, Федералният регионален съд на 2-ри регион, разположен в щата Рио де Жанейро, издаде неотдавнашно решение по дело № 5023289-72.2018.4.02.5101, в което горепосочената правна ситуация беше анализирана и изведе наяве ключовия дебат в областта на правото на индустриалната собственост: фонетичната и визуалната отличителност при предоставянето на регистрация на търговска марка.
Същността на спора се криеше в тълкуването на точка XIX от член 124 от Закон № 9.279-96, която установява забраните за предоставяне на регистрация на търговска марка, когато има идентичност или сходство, които е вероятно да причинят объркване между идентични, подобни или свързани продукти или услуги. В този контекст както INPI (Национален институт за индустриална собственост), така и първоинстанционното решение основаха решенията си на фонетичното сходство между изразите „UOTẒ“ и „WOTS“, особено чрез анализ, който отчиташе англизацията на звуците на съответните букви.
В този контекст, както INPI (Национален институт по индустриална собственост), така и първоинстанционното решение са основали решенията си на фонетичното сходство между изразите, особено чрез анализ, който е отчел англизацията на звуците на съответните букви.
Важно е обаче да се подчертае, че отличителният характер, необходим за регистрация на търговска марка, не се ограничава единствено до фонетично сходство между знаците.
Член 122 от Закон № 9.279/96 установява, че търговската марка трябва да може да отличава продуктите или услугите на една компания от тези на други компании.
Регионалният федерален съд на щата Рио де Жанейро отмени административното решение на INPI и отмени решението на съдебната власт, с което се предоставя регистрацията на търговската марка UOTẒ, тъй като изписването на изразите „UOTẒ“ и „WOTZ“, въпреки че може да имат фонетично сходство, представлява лесно проверими от потребителя разлики, като по този начин се спазват разпоредбите на член 122 от Закон № 9.279/96, а дейностите, извършвани от дружествата, не са противоречиви.
Следователно, дори и да има фонетично сходство, е наложително да се прецени дали изписването на изразите представлява разлики, които позволяват тяхното разпознаване от средностатистическия потребител.
Ограничителното тълкуване на понятието за отличителност би могло да доведе до несправедлив отказ на законни регистрации на търговски марки, което би навредило на развитието на пазара и конкуренцията.
В обобщение, решението, издадено от Федералния регионален съд на 2-ри регион, подчертава значението на всеобхватния и контекстуализиран анализ в процеса на регистрация на търговски марки, особено по отношение на фонетичната и визуалната отличителност, като този подход има за цел да осигури баланс между защитата на правата върху индустриална собственост и насърчаването на конкуренцията и иновациите на пазара.
Заключение
Фонетичната и визуалната отличителност играят решаваща роля при регистрацията на търговски марки, тъй като са основни изисквания за гарантиране на правна защита и ясна пазарна идентификация.
Анализът на съдебната практика, представен в тази статия, подчертава значението на балансираното тълкуване на фонетичната и визуалната отличителност, като се има предвид не само сходството в произношението, но и разликите в правописа и визуалното представяне на търговските марки.
Следователно, когато се кандидатства за регистрация на търговска марка, е важно да се вземе предвид не само нейният правопис, но и произношението, фонетичната и визуалната ѝ отличителност спрямо други вече регистрирани търговски марки.
Заслужава да се отбележи, че в този конкретен случай едно от най-важните твърдения се отнася до факта, че собственикът на търговската марка „WOTS“ дори не я е използвал по начин, верен на това, което е било поискано пред INPI (Бразилския национален институт за индустриална собственост), което със сигурност е допринесло за изхода от решението, постановено от съда.
Освен това, притежателят на „пионерската“ търговска марка е действал толерантно при съвместното съществуване между търговските марки, тъй като дори не е възразил срещу искането за регистрация на търговската марка „UOTẒ“ по време на процеса на кандидатстване, факт, който я отслабва, особено в идентични сегменти.
Следователно е необходимо да се осигури ефективна защита, за да се избегнат конфликти на пазара, както е показано от анализираното съдебно решение.
Процесът, анализиран в тази статия, е спонсориран от екипа на адвокатската кантора Montañés Albuquerque Advogados, която работи в областта на интелектуалната собственост от години, допринасяйки за развитието на идеи и търсейки тяхното консолидиране чрез проучване и информация.
